Mar 4, 2025, 12:55 PM

Тя е...

  Poetry
542 5 13

Тя е на тате принцесата в розово.

На младежа – трепетът непознат.

На мъжете чувството пролетно,

внесло в есента им свеж аромат.

Тя е непокорство! И болка отляво!

Укротена тръпка, опиващо вино!

Тя е съпругата – вярна или невярна

и майка любяща! Дордето е жива!

Тя не се плаши от своята възраст,

макар да е с лек грим и червило.

Не от суетност. Така се изплъзва

с ягодова усмивка от ежедневието сиво.

Не празнувайте нейните зейнали рани -

силата ѝ от векове вдъхновява поетите!

Самотата е лек след поредно па̀дане.

Тя изгаря и отново възкръсва от пепел!

Жената, която с теб преминава

от изгрев до залез и от пролет до зима,

твоето непорасло момиче… Жената!

Тя е! Стих вечен в житейската книга!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...