Тя е мен
Тя е мен
И останахме сами
В нашето гнездо
Където се свиваме
За да ни стигнат парите
И времето
Тя е само мен
И никой друг няма да ни грабне за опашките
Защото знаем как да запалим кутия с вълшебства
И знаем как да изпушим чуждите нападки
Но и аз съм нея
И моето е нейно
И няма да ни потрябват ничии проблеми
След като знаем как да си създаваме нашите
Тя е мен
И съм свикнал с белезите ù
Останахме сами
Да си чоплим мръсното под ноктите
И под чаршафите да се кикотим
И да се разхождаме голи
До хладилника
За още...
И още...
И никога не ни стига
Защото ние сме себе си
И нямаме нищо
За което да мечтаем
Но знаем какво искаме
18 ноември 2009 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
