Тя е мен
Тя е мен
И останахме сами
В нашето гнездо
Където се свиваме
За да ни стигнат парите
И времето
Тя е само мен
И никой друг няма да ни грабне за опашките
Защото знаем как да запалим кутия с вълшебства
И знаем как да изпушим чуждите нападки
Но и аз съм нея
И моето е нейно
И няма да ни потрябват ничии проблеми
След като знаем как да си създаваме нашите
Тя е мен
И съм свикнал с белезите ù
Останахме сами
Да си чоплим мръсното под ноктите
И под чаршафите да се кикотим
И да се разхождаме голи
До хладилника
За още...
И още...
И никога не ни стига
Защото ние сме себе си
И нямаме нищо
За което да мечтаем
Но знаем какво искаме
18 ноември 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
