Спринтираме.
Но за къде ли?
След крачка-две и...
стартът е финал.
Все стигаме,
но закъснели.
А краят бил начало.
И си извървял.
Сънуваме,
докато живеем.
А сънищата ни
живот ли са? Или?
Защо се будим,
след като не смеем,
любов да носим
в нашите души?
Навярно,
любовта е тежка.
Не можем
да я понесем сами.
Дори за силния
е нечовешка
и иска с някой
да я сподели.
21.05.2011
Julie
© Юлия Димитрова Все права защищены
е нечовешка
и иска с някой
да я сподели.
потребност.
страст.
привързаност.
всеотдаденост.
постоянство.
заробване
наркотик.
тежи.
човек и его.
крах.
на първо четене коментар би бил друг. поумнял съм.
малцина игнорират свое его и стигат обичта.
тя е до край. въпреки всичко и всеки. СПОДЕЛЯНЕ.
замислям се. много малко хора оценяват тази скъпоценност.
тежка е за носене. дано сте щастливи със споделянето.
хубав стих, трепет. чета с удоволствие.
продължавам с пътуване назад във време. занимание самотно. )))
благодаря!