contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
20 февр. 2021 г., 17:20  

Тя изпълва му гърдите

1.2K 2 45

Тя изпълва му гърдите

 

 

Свода звезден пак огря,

пърхат нощни пеперуди...

Кой ли този мъж събуди?

Никой, никой не разбра...

 

Той я чувства в своя дъх...

Тя изпълва му гърдите,

ходи леко над водите,

идва тихо с всеки лъх...

 

С пръсти, шепнеща едва

приказен прашец тя рони...

В мислите му всички брони

тя разбива без слова...

 

Той не спи по цяла нощ,

търси следващата рима...

Вае своята любима - 

негов жребий сладко-лош...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Благодаря ти, Марко! 🙂
    Много се радвам на идеята ти...
  • marco777 (Марко)
    marco777 (Марко)
    Прекрасен стих за лирична средновековна песен.
    Ще си купя островръха шапка,
    ще ида при Ричи Блякмор, за да ми напише музика
    и ще дойда да ти я изпея, Светле !
    Поздрави за творбата !
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Сега, когато съм така безсънна,
    едва прикрила ревността си тъмна
    ще тръгна аз по таз' пътека стръмна... 😋
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Не съм сигурна, точно, какво да пиша... 🙂
    Каква стъпка?
    Размер?
    Римите - мъжки или женски...
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Ето още едно... 😋

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0