Тя изпълва му гърдите
Свода звезден пак огря,
пърхат нощни пеперуди...
Кой ли този мъж събуди?
Никой, никой не разбра...
Той я чувства в своя дъх...
Тя изпълва му гърдите,
ходи леко над водите,
идва тихо с всеки лъх...
С пръсти, шепнеща едва
приказен прашец тя рони...
В мислите му всички брони
тя разбива без слова...
Той не спи по цяла нощ,
търси следващата рима...
Вае своята любима -
негов жребий сладко-лош...
© Светла Асенова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
