Тя изпълва му гърдите
Тя изпълва му гърдите
Свода звезден пак огря,
пърхат нощни пеперуди...
Кой ли този мъж събуди?
Никой, никой не разбра...
Той я чувства в своя дъх...
Тя изпълва му гърдите,
ходи леко над водите,
идва тихо с всеки лъх...
С пръсти, шепнеща едва
приказен прашец тя рони...
В мислите му всички брони
тя разбива без слова...
Той не спи по цяла нощ,
търси следващата рима...
Вае своята любима -
негов жребий сладко-лош...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
