DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 242
8 мар. 2019 г., 10:40

Тя - жената 

  Поэзия
359 0 5

Дойде от зрънце жито на таз земя, с усмивка

и плитки на сноп – Жената, голямата стъпка

към любовта, към Бог.

Очите й пълни с времена, копнежи, надежди,

радост, тъга - все думи, които не се побират

в шепи, но живеят в сърца.

Дойде кротко и стовари снага, пълна с плод

върху вселената на света.

После роди мъж и го нарече - дете, семето

на всички алени макове, които отварят

и затварят очи върху нейните женски гърди.

Държи клечка кибрит в ръце и пали огньове,

докато бие нейното издръжливо сърце.

После разпуска небрежно коси, като есенни

листи с нюанси на всички цветове

в полето сред дивите макове.

Каква душа, Боже, носи всяка Жена!

Жената дори след буря е готова и

винаги ражда – Красота!

 

08.03.2019г

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз се радвам, Елена! Благодаря за тази среща!
  • Ех, че хубаво!
    Не е просто комлимент, мила Дора, и ти благодаря, че се "запознахме".
    Открих още една поетеса, която с удоволствие ще чета.
    Благодаря ти!

    ПП Поздрав с нещо мое

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/podaryk-26
  • Благодаря, Росилина и Ирина!
  • Какво съвпадение,Дора,писали сме с теб по едно и също заглавие,разлика,че моето е със запетая,а твоето-с чертичка!Е,съдържанието е различно,разбирасе,можеш да прочетеш и моето....Честит празник!
  • Възвишено! Благодаря!
Предложения
: ??:??