Дойде от зрънце жито на таз земя, с усмивка
и плитки на сноп – Жената, голямата стъпка
към любовта, към Бог.
Очите й пълни с времена, копнежи, надежди,
радост, тъга - все думи, които не се побират
в шепи, но живеят в сърца.
Дойде кротко и стовари снага, пълна с плод
върху вселената на света.
После роди мъж и го нарече - дете, семето
на всички алени макове, които отварят
и затварят очи върху нейните женски гърди.
Държи клечка кибрит в ръце и пали огньове, ...