4 февр. 2011 г., 16:07

Тя - мечтата ми

1.2K 0 4

Тя - мечтата ми


Упорита безсрамница

в делата ми се меси.

Безспорна нахалница -

пита ме къде си. 


Но какво да отговоря?

С нея честна ли да бъда?

Нова тема да отворя -

отговор не ще измъдря.


Да бях ù дала хапка милостиня 

от къшея си смелост без страх,

а аз изпратих я в пустиня

и спомена за нея потъна в прах.


Безсрамницата тя - мечтата,

нагледала се на пустиня,

отново хлопа на вратата,

за да проси милостиня.


Смелост, кажи какво да сторя.

Искрена ли с нея аз да бъда?

Или въпроса недочула се престоря?

Смела да съм - твоята присъда!




Йоана Р. Николова

4 февруари 2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...