Тя - мечтата ми
Тя - мечтата ми
Упорита безсрамница
в делата ми се меси.
Безспорна нахалница -
пита ме къде си.
Но какво да отговоря?
С нея честна ли да бъда?
Нова тема да отворя -
отговор не ще измъдря.
Да бях ù дала хапка милостиня
от къшея си смелост без страх,
а аз изпратих я в пустиня
и спомена за нея потъна в прах.
Безсрамницата тя - мечтата,
нагледала се на пустиня,
отново хлопа на вратата,
за да проси милостиня.
Смелост, кажи какво да сторя.
Искрена ли с нея аз да бъда?
Или въпроса недочула се престоря?
Смела да съм - твоята присъда!
Йоана Р. Николова
4 февруари 2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Николова Всички права запазени
