Feb 4, 2011, 4:07 PM

Тя - мечтата ми

  Poetry » Other
1.2K 0 4

Тя - мечтата ми


Упорита безсрамница

в делата ми се меси.

Безспорна нахалница -

пита ме къде си. 


Но какво да отговоря?

С нея честна ли да бъда?

Нова тема да отворя -

отговор не ще измъдря.


Да бях ù дала хапка милостиня 

от къшея си смелост без страх,

а аз изпратих я в пустиня

и спомена за нея потъна в прах.


Безсрамницата тя - мечтата,

нагледала се на пустиня,

отново хлопа на вратата,

за да проси милостиня.


Смелост, кажи какво да сторя.

Искрена ли с нея аз да бъда?

Или въпроса недочула се престоря?

Смела да съм - твоята присъда!




Йоана Р. Николова

4 февруари 2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...