Тя може всичко - нали знаеш:

 да те събужда, както аз така и не можах,

 да бие камбаните, когато ти празнуваш,

 да не те осъжда, ако не звъниш.

Тя може толкова безсрамно много:

да е красива всеки път, във всеки миг,

дори случайно сутрин;

да те отблъсква, да те вика,

да те слуша, да те кара да я чакаш...

Тя знае хиляди любовни начини да си щастлив

 и знае колко да целува.

Тя помни как държиш ръката си на кръста,

какви цигари пушиш и колко песни слушаш...

Тя може, знае, помни всичко, но тя не те познава.

Едва понякога спохождат я леки подозрения,

че имаш минало, че може би и аз съм там,

че може би ти мене в нея търсиш...

Познавам те... почти... и знам,

че всичко даваш за такава като нея!

Познавам те със сигурност  и знам,

че случва се да искаш да съм аз!