Тя кънти в душата,
а край мен само тишина...
Тя вместо цветя подарява
вехта и ощърбена надежда...
Тя умее да ме утешава
с пълни чаши тъга, опиянява...
Тя в очите се спотайва,
заела мястото на любовта...
Тя ми е стара приятелка,
обича да и заспивам в скута...
Тя оплита ме и заслепява,
но... от тебе само се страхува...
© Таня Атанасова Все права защищены