3.01.2008 г., 20:56 ч.

Тя - мойта самота 

  Поезия
686 0 12

Тя кънти в душата,
а край мен само тишина...
Тя вместо цветя подарява
вехта и ощърбена надежда...

 

Тя умее да ме утешава
с пълни чаши тъга, опиянява...
Тя в очите се спотайва,
заела мястото на любовта...

 

Тя ми е стара приятелка,
обича да и заспивам в скута...
Тя оплита ме и заслепява,
но... от тебе само се страхува...

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса..Като че ли си го писала за мен.И на мен ми е приятелкаЧесто дори ме утешава!Прегръдки!
  • Много е хубаво.Страхотно си я обрисувала върху листа хартия.Поздрав!
  • Ех...че хубаво...!
    Нека има от кой да се страхува!
    с обич, мила Таня.
  • Страхотно си я обрисувала, само понякога
    дето ние не можем без нея...
    Привети, мила Танечка!!!
  • Какъвто си вихър 100 % я е страх и от теб.
    Чудесен стих, Таня !!!
    Поздрав и прегръдки !
  • Аплодисменти, Таня!!!Позната самота!!!Чудесен стих!!
  • Уви, Тя е емоционално състояние, не физическо...
    Иначе съм сигурна, че си обградена от много хора...
    Много ми хареса стиха ти!
  • Добре че е моят принц, за да прогони тъгата хах
    Мерси, момичета!
  • Да, Таничка, от самотата понякога се боим, понякога ни очарова...живот. Браво, мила!!!
  • Браво!!!
  • Нека има страх и тяХареса ми идеята тук!Поздрави от мен!
  • "Тя ми е стара приятелка,
    обича да и заспивам в скута...
    Тя оплита ме и заслепява,
    но... от тебе само се страхува..."

    БРАВО!!!ХАРЕСА МИ!
Предложения
: ??:??