27 июн. 2021 г., 21:01

Тя, музата

841 1 0

Аз утре може и да угасна.
Цял живот във тишина обичах.
Както бурята и слънцето прибира,
да говоря никога не се научих!
И загубих, както винаги.
Един живот и хиляди моменти.
Ще оставя стихове безброй,
поне със нещо да ме помниш!
Макар да те обичах силно,
ти така и не разбра.
Обещах, че ще живее вечно,
но днес е мъртва любовта!
Оставям и поредния за сбогом,
написан пак от мен за теб.
Ако утре с нищо не те помнят -
Била си муза.... на един поет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...