27.06.2021 г., 21:01

Тя, музата

849 1 0

Аз утре може и да угасна.
Цял живот във тишина обичах.
Както бурята и слънцето прибира,
да говоря никога не се научих!
И загубих, както винаги.
Един живот и хиляди моменти.
Ще оставя стихове безброй,
поне със нещо да ме помниш!
Макар да те обичах силно,
ти така и не разбра.
Обещах, че ще живее вечно,
но днес е мъртва любовта!
Оставям и поредния за сбогом,
написан пак от мен за теб.
Ако утре с нищо не те помнят -
Била си муза.... на един поет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...