Jun 27, 2021, 9:01 PM

Тя, музата

  Poetry » Love
845 1 0

Аз утре може и да угасна.
Цял живот във тишина обичах.
Както бурята и слънцето прибира,
да говоря никога не се научих!
И загубих, както винаги.
Един живот и хиляди моменти.
Ще оставя стихове безброй,
поне със нещо да ме помниш!
Макар да те обичах силно,
ти така и не разбра.
Обещах, че ще живее вечно,
но днес е мъртва любовта!
Оставям и поредния за сбогом,
написан пак от мен за теб.
Ако утре с нищо не те помнят -
Била си муза.... на един поет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...