Един глас пронизва тишината.
Той може да няма лице –
но е тук и звучи в него името на самотата.
Не чуваш ли, това е гласът на моето сърце.
От сълзи удавена в мрака –
вървя без посока напред.
Без дъх ме остави тъгата,
затова, че те обичам, а те няма до мен.
Каква е жестока с мен съдбата!
Щастлива ли си – ми тихо шепти?
Да кацне щастието ти на ръката
за миг, а после да отлети. ...