19 авг. 2005 г., 23:24
Тя не разбираше шума, но я болеше
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите
до нетърпимост в непонятното
и режеше вълните на хиляди парчета ...
Морето разгневено се замята,
плющеше яростно ,
разбиваше се в близките скали...
По гърбавото било,
над дюните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация