Тя си отиде
Последният вагон потъна в мрака.
Със него и надеждата умря.
Но аз ще бъда тук и ще я чакам!
Ще чакам цяла нощ, до сутринта!
Напразно е!Тя няма да се върне!
Но сърцето плаче мълчешком.
Искам! Искам пак да я прегърна,
и да влезе пак във моя дом!
Любовта и беше като огън
и във мене палеше пожар!
А сега без нея аз не мога!
Тя за мене беше Божи дар!
Може би сгреших, че я оставих
да си тръгне просто ей така?
Сигурно сега ще ме забрави?
Можеше ли просто да я спра,
да и кажа колко я обичам,
колко искам тя да бъде с мен?
Бях студен, напълно безразличен!
И боли за нея всеки ден
вътре във сърцето, във душата!
Всичко в мен за нея ме боли!
Няма я! Жестока е съдбата!
Влюбени сърца да раздели!
02.05.2019 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Иванов Все права защищены
