4.05.2019 г., 13:38 ч.

Тя си отиде 

  Поезия » Любовна
709 2 2

 

Последният вагон потъна в мрака.
Със него и надеждата умря.
Но аз ще бъда тук и ще я чакам!
Ще чакам цяла нощ, до сутринта!

Напразно е!Тя няма да се върне!
Но сърцето плаче мълчешком.
Искам! Искам пак да я прегърна,
и да влезе пак във моя дом!

Любовта и беше като огън
и във мене палеше пожар!
А сега без нея аз не мога!
Тя за мене беше Божи дар!

Може би сгреших, че я оставих
да си тръгне просто ей така?
Сигурно сега ще ме забрави?
Можеше ли просто да я спра,

да и кажа колко я обичам,
колко искам тя да бъде с мен?
Бях студен, напълно безразличен!
И боли за нея всеки ден

вътре във сърцето, във душата!
Всичко в мен за нея ме боли!
Няма я! Жестока е съдбата!
Влюбени сърца да раздели!

02.05.2019 г.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??