6 окт. 2020 г., 20:36

Тяхната игра

730 0 0

Някъде там - стоят хората,
които държат моята съдба,
играейки шах ми се присмиват,
а аз съм пионка в тяхната игра.

 

Много неща стоят пред мен.
Безпомощен, ще полудея.
Моля се, безспирно всеки ден,
за спасение, да оцелея.

 

Няма бягство от този ад.
Няма и кой да ме чуе.
Само сенки зад гърба ми.
В очите им лъжливи - плюя.

 

Бягам отново и отново.
Но продължавам да се спъвам.
Мозъкът ми ще се пръсне.
В огъня потъвам.

 

Където и да отида,
ме заобикаля тъмнина.
Не мога да изкача
проклетата планина...

 

Проклинам деня,
в който съм роден.
Изчезваща сила.
Разбит, поразен.

 

А някъде - там, някои прасета,
са все още живи.
Играят си играта.
Безскрупулни и нечестиви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златин Неделчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...