Някъде там - стоят хората,
които държат моята съдба,
играейки шах ми се присмиват,
а аз съм пионка в тяхната игра.
Много неща стоят пред мен.
Безпомощен, ще полудея.
Моля се, безспирно всеки ден,
за спасение, да оцелея.
Няма бягство от този ад.
Няма и кой да ме чуе.
Само сенки зад гърба ми.
В очите им лъжливи - плюя.
Бягам отново и отново.
Но продължавам да се спъвам.
Мозъкът ми ще се пръсне.
В огъня потъвам.
Където и да отида,
ме заобикаля тъмнина.
Не мога да изкача
проклетата планина...
Проклинам деня,
в който съм роден.
Изчезваща сила.
Разбит, поразен.
А някъде - там, някои прасета,
са все още живи.
Играят си играта.
Безскрупулни и нечестиви.
© Златин Неделчев Все права защищены