18 февр. 2008 г., 13:09

Тъга

810 0 3
Досегът с теб ми дава усещане
като от допир с планинска роса.
Щастлив съм, когато съм с теб,
а после - тиха тъга
прокрадва се в сърцето...
Плете паяжини в тайните кътчета
на душата ми. Не искам да бъда друг,
не искам да бъда различен.
Винаги съм бил такъв -
изпълнен с любов. Не знам дали
друго ми трябва. Не знам
дали съм умен, дали съм
стъпил на пътя. Не знам...
Душата ми прелива и думите
са толкова безсилни.
Намерих три подходящи:
тишина, полет, хармония.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....