18.02.2008 г., 13:09

Тъга

812 0 3
Досегът с теб ми дава усещане
като от допир с планинска роса.
Щастлив съм, когато съм с теб,
а после - тиха тъга
прокрадва се в сърцето...
Плете паяжини в тайните кътчета
на душата ми. Не искам да бъда друг,
не искам да бъда различен.
Винаги съм бил такъв -
изпълнен с любов. Не знам дали
друго ми трябва. Не знам
дали съм умен, дали съм
стъпил на пътя. Не знам...
Душата ми прелива и думите
са толкова безсилни.
Намерих три подходящи:
тишина, полет, хармония.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...