18.02.2008 г., 13:09 ч.

Тъга 

  Поезия » Бели стихове
643 0 3
Досегът с теб ми дава усещане
като от допир с планинска роса.
Щастлив съм, когато съм с теб,
а после - тиха тъга
прокрадва се в сърцето...
Плете паяжини в тайните кътчета
на душата ми. Не искам да бъда друг,
не искам да бъда различен.
Винаги съм бил такъв -
изпълнен с любов. Не знам дали
друго ми трябва. Не знам
дали съм умен, дали съм
стъпил на пътя. Не знам...
Душата ми прелива и думите
са толкова безсилни.
Намерих три подходящи:
тишина, полет, хармония.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??