3 февр. 2011 г., 22:19

Тъга

797 0 2

Сърцето, бавно биещо,

затихващо без твоята любов.

Мисли, пълни всеки ден за теб,

но няма никой до мен.

Всяка вечер си играеш с мен,

будя се, но теб те няма, любов.

Усещам аромата ти във въздуха,

оглеждам се, но теб те няма.

Вечер усещам как ме галиш, събуждам се,

но теб те няма, само аз и вятърът сме в стаята.

Чувам смеха ти,

но не те виждам, слънце на моите мечти.

Усещам как любовта ми расте към теб,

когато те няма, мое мъниче.

Не виждам твоята усмивка, стопляща моето сърце.

Устните ми пресъхват от последната ни целувка,

искат пак да усетят топлината,  даваща им живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...