3 февр. 2011 г., 22:19

Тъга

795 0 2

Сърцето, бавно биещо,

затихващо без твоята любов.

Мисли, пълни всеки ден за теб,

но няма никой до мен.

Всяка вечер си играеш с мен,

будя се, но теб те няма, любов.

Усещам аромата ти във въздуха,

оглеждам се, но теб те няма.

Вечер усещам как ме галиш, събуждам се,

но теб те няма, само аз и вятърът сме в стаята.

Чувам смеха ти,

но не те виждам, слънце на моите мечти.

Усещам как любовта ми расте към теб,

когато те няма, мое мъниче.

Не виждам твоята усмивка, стопляща моето сърце.

Устните ми пресъхват от последната ни целувка,

искат пак да усетят топлината,  даваща им живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...