3.02.2011 г., 22:19

Тъга

798 0 2

Сърцето, бавно биещо,

затихващо без твоята любов.

Мисли, пълни всеки ден за теб,

но няма никой до мен.

Всяка вечер си играеш с мен,

будя се, но теб те няма, любов.

Усещам аромата ти във въздуха,

оглеждам се, но теб те няма.

Вечер усещам как ме галиш, събуждам се,

но теб те няма, само аз и вятърът сме в стаята.

Чувам смеха ти,

но не те виждам, слънце на моите мечти.

Усещам как любовта ми расте към теб,

когато те няма, мое мъниче.

Не виждам твоята усмивка, стопляща моето сърце.

Устните ми пресъхват от последната ни целувка,

искат пак да усетят топлината,  даваща им живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...