11 дек. 2007 г., 22:57

Тъга

819 0 1
Далече от сърцето,
далече от ума.
Искам да забравя.
Искам да се потопя.
Да се гмурна в забрава,
да удавя тъгата и сърцето,
да удавя спомена прекрасен
и мечтите си за бъдещето.

Цигулка с плач тъй нежен.
Сълзите падат тихо
на голата гръд на любовта,
солени като морската вода,
леки като пролетна роса.

Тежко, тежко е на сърцето.
Жажда силна за утеха,
за спасение и милост.
Молбите срещат страшен край,
забрава им е отредена в този рай.
Магията е дар на всеки в сърцето,
а вярата за нея би била ключето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Респект !
    Трагедията на живота не е смъртта,
    а онова, което позволяваме да умре в нас,
    докато сме още живи.
    - Норман Казинс

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...