11 дек. 2007 г., 22:57

Тъга

818 0 1
Далече от сърцето,
далече от ума.
Искам да забравя.
Искам да се потопя.
Да се гмурна в забрава,
да удавя тъгата и сърцето,
да удавя спомена прекрасен
и мечтите си за бъдещето.

Цигулка с плач тъй нежен.
Сълзите падат тихо
на голата гръд на любовта,
солени като морската вода,
леки като пролетна роса.

Тежко, тежко е на сърцето.
Жажда силна за утеха,
за спасение и милост.
Молбите срещат страшен край,
забрава им е отредена в този рай.
Магията е дар на всеки в сърцето,
а вярата за нея би била ключето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Респект !
    Трагедията на живота не е смъртта,
    а онова, което позволяваме да умре в нас,
    докато сме още живи.
    - Норман Казинс

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...