11 dic 2007, 22:57

Тъга

816 0 1
Далече от сърцето,
далече от ума.
Искам да забравя.
Искам да се потопя.
Да се гмурна в забрава,
да удавя тъгата и сърцето,
да удавя спомена прекрасен
и мечтите си за бъдещето.

Цигулка с плач тъй нежен.
Сълзите падат тихо
на голата гръд на любовта,
солени като морската вода,
леки като пролетна роса.

Тежко, тежко е на сърцето.
Жажда силна за утеха,
за спасение и милост.
Молбите срещат страшен край,
забрава им е отредена в този рай.
Магията е дар на всеки в сърцето,
а вярата за нея би била ключето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Респект !
    Трагедията на живота не е смъртта,
    а онова, което позволяваме да умре в нас,
    докато сме още живи.
    - Норман Казинс

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...