Тъга
далече от ума.
Искам да забравя.
Искам да се потопя.
Да се гмурна в забрава,
да удавя тъгата и сърцето,
да удавя спомена прекрасен
и мечтите си за бъдещето.
Цигулка с плач тъй нежен.
Сълзите падат тихо
на голата гръд на любовта,
солени като морската вода,
леки като пролетна роса.
Тежко, тежко е на сърцето.
Жажда силна за утеха,
за спасение и милост.
Молбите срещат страшен край,
забрава им е отредена в този рай.
Магията е дар на всеки в сърцето,
а вярата за нея би била ключето...
© Тони Иванова All rights reserved.