Dec 11, 2007, 10:57 PM

Тъга

  Poetry » Love
815 0 1
Далече от сърцето,
далече от ума.
Искам да забравя.
Искам да се потопя.
Да се гмурна в забрава,
да удавя тъгата и сърцето,
да удавя спомена прекрасен
и мечтите си за бъдещето.

Цигулка с плач тъй нежен.
Сълзите падат тихо
на голата гръд на любовта,
солени като морската вода,
леки като пролетна роса.

Тежко, тежко е на сърцето.
Жажда силна за утеха,
за спасение и милост.
Молбите срещат страшен край,
забрава им е отредена в този рай.
Магията е дар на всеки в сърцето,
а вярата за нея би била ключето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Респект !
    Трагедията на живота не е смъртта,
    а онова, което позволяваме да умре в нас,
    докато сме още живи.
    - Норман Казинс

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...