23 нояб. 2013 г., 22:13  

Тъга

550 0 0

Когато съм тъжна. Когато ме боли.
Когато сърцето плаче.
Когато душата в простора не лети.
Когато си спомням за твоите лъжи.
Колкото и музи да ме хванат,
не мога да редя стихове за любовта,
за красотата на света.
Само болка излиза... вместо рими горещи.
Тъгата сърцето ми притиска в своето менгеме.
Ръката сълзите избърсва, вместо римите да реди.
Не искам все в тъга да живея и да ме боли.
Стихове тъжни не искам да редя,
но в живота е така - има и радост, има и печал.
Не може да се пише само за Любов.
Какъв ли грях сторих?
Че Бог така ме наказа - да страдам и да обичам.

denisima - 04.11.2013 г.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...