Когато съм тъжна. Когато ме боли.
Когато сърцето плаче.
Когато душата в простора не лети.
Когато си спомням за твоите лъжи.
Колкото и музи да ме хванат,
не мога да редя стихове за любовта,
за красотата на света.
Само болка излиза... вместо рими горещи.
Тъгата сърцето ми притиска в своето менгеме.
Ръката сълзите избърсва, вместо римите да реди.
Не искам все в тъга да живея и да ме боли.
Стихове тъжни не искам да редя,
но в живота е така - има и радост, има и печал.
Не може да се пише само за Любов.
Какъв ли грях сторих?
Че Бог така ме наказа - да страдам и да обичам.

denisima - 04.11.2013 г.