Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
21 авг. 2018 г., 14:27

Тъга 

  Поэзия » Другая
1415 10 11

Събудих нощите

с очи ги прободох

не исках да крият

тайни в тъма

дните измамих

светлината откраднах

и тръгнах да търся

скрита тъга.

Вървя сред мечтите

те ме докосват

опарени,бягат от мен

блата от лъжи

сърцето износват

стъпка по стъпка

в свят забранен.

Силуети неясни,

дали са душите,

правят ми знаци

и тихо шептят:

Тъгата е скрита

при нас,

в дълбините

пътят до нея

мираж е,

няма да бъде открит.

 

Август,2018г

Варна,Гавраил

 

 

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Албена,излизайки от обичайното винаги откриваме път към нещо което до сега не сме забелязвали.
    Ели,че и пророк да не е малко.Особено приживе.
    Хубава вечер!
  • Извинявай, ГАВРАИЛ! Вече си видял и няма смисъл да моля за редактиране на коментара ми. Пак добре, че се случило име на пророк!
    Светлина и мъдрост в дните ти!
  • Странен, необичаен поглед към тъгата...
  • Иржи,винаги с голям интерес прочитам твоите коментари защото те съдържат онази уникална доброжелателност коята ме кара да се чувствувам като част от тази необикновена общност "Откровения".
    Още повече че ми доставяш голямо удоволетворение с коментарите си в стихотворна форма.
    Благодарен съм ти и ти желая хубава лятна нощ.
    Ели,винаги съм се стремял да надникна ако не с очите си със сърцето си в необичайния свят който наричаме Душа.Най неизследваната Вселена.
    Ели,имаше от Стария завет един пророк Даниил,но предполагам че коментара е за мен а аз съм от архангелите.
    С усмивка и спокойна вечер за теб!
  • Какъв уникален поглед към Тъгата! Дори сам я търсиш...
    Интересна позиция, Данаил!
  • Гавраиле,,
    Тъга не бива да се търси,според мен,
    а трябва да се избягва среща с нея....
    Труди се неуморно денем!Изморен,
    и вечер -в спомени красиви ще се рееш!
    Така ще си щастлив!Сърце не ще ти страда
    ни от лъжи,ни от неясни силуети!
    Перото ти красиво е и нека радва
    и теб и нас!И в бъдещето нека свети!!!
    Така не ще си никога самотен,неразбран...
    На живо,я, в какъв отбор си истински ,голям!!!
  • Руми,опитах се да проумея тази тайна на човешката душа която ни кара понякога да се чувствуваме толкова самотни и неразбрани.А ти с твоите думи се опитваш да ми помогнеш.
    Светла,прочетох твоите насърчителни думи и августовският ден стана още по привлекателен.
    Роби,нали знаеш винаги се стремим да дадем някакво обяснение на необяснимото.Но нали това е мисълта която иска да надникне зад миражите.
    Милко,човек винаги се мъчи да надникне в този забранен свят на невидими измерения.
    Дочка,прозря намеренията ми.Ще ми се да бях го направил по-рано.
    Благодаря на всички които ме посетиха с коментари и оценки и им желая хубав летен ден!
  • Много смело събуждаш нощите и навлизаш в тайните на душата, Гавраиле!Но всяка стъпка е познание и тръпка.
  • Това че пътят до тъгата е само мираж и никога няма да бъде открит, може да звучи обезкуражаващо, но пък стихът е хубав и носи важни послания!...
    Поздрави и от мен, Гавраиле!...
  • Тук си малко тъжен, но и когато си тъжен пишеш много хубаво...
    Поздрави!
  • Какво описание на тъгата само!!! Да ''събудиш нощите'' и да ''измамиш дните'' си е цяло явление, което си успял да пресъздадеш уникално! Надникнах в твоята тъга и знаеш ли, успях да видя силуетите, но и аз не ги разпознах... Поздрав, Гавраиле!
Предложения
: ??:??