21 авг. 2018 г., 14:27

Тъга

1.8K 10 11

Събудих нощите

с очи ги прободох

не исках да крият

тайни в тъма

дните измамих

светлината откраднах

и тръгнах да търся

скрита тъга.

Вървя сред мечтите

те ме докосват

опарени,бягат от мен

блата от лъжи

сърцето износват

стъпка по стъпка

в свят забранен.

Силуети неясни,

дали са душите,

правят ми знаци

и тихо шептят:

Тъгата е скрита

при нас,

в дълбините

пътят до нея

мираж е,

няма да бъде открит.

 

Август,2018г

Варна,Гавраил

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Албена,излизайки от обичайното винаги откриваме път към нещо което до сега не сме забелязвали.
    Ели,че и пророк да не е малко.Особено приживе.
    Хубава вечер!
  • Извинявай, ГАВРАИЛ! Вече си видял и няма смисъл да моля за редактиране на коментара ми. Пак добре, че се случило име на пророк!
    Светлина и мъдрост в дните ти!
  • Странен, необичаен поглед към тъгата...
  • Иржи,винаги с голям интерес прочитам твоите коментари защото те съдържат онази уникална доброжелателност коята ме кара да се чувствувам като част от тази необикновена общност "Откровения".
    Още повече че ми доставяш голямо удоволетворение с коментарите си в стихотворна форма.
    Благодарен съм ти и ти желая хубава лятна нощ.
    Ели,винаги съм се стремял да надникна ако не с очите си със сърцето си в необичайния свят който наричаме Душа.Най неизследваната Вселена.
    Ели,имаше от Стария завет един пророк Даниил,но предполагам че коментара е за мен а аз съм от архангелите.
    С усмивка и спокойна вечер за теб!
  • Какъв уникален поглед към Тъгата! Дори сам я търсиш...
    Интересна позиция, Данаил!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...