Тъга
Събудих нощите
с очи ги прободох
не исках да крият
тайни в тъма
дните измамих
светлината откраднах
и тръгнах да търся
скрита тъга.
Вървя сред мечтите
те ме докосват
опарени,бягат от мен
блата от лъжи
сърцето износват
стъпка по стъпка
в свят забранен.
Силуети неясни,
дали са душите,
правят ми знаци
и тихо шептят:
Тъгата е скрита
при нас,
в дълбините
пътят до нея
мираж е,
няма да бъде открит.
Август,2018г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
