Събудих нощите
с очи ги прободох
не исках да крият
тайни в тъма
дните измамих
светлината откраднах
и тръгнах да търся
скрита тъга.
Вървя сред мечтите
те ме докосват
опарени,бягат от мен
блата от лъжи
сърцето износват
стъпка по стъпка
в свят забранен.
Силуети неясни,
дали са душите,
правят ми знаци
и тихо шептят:
Тъгата е скрита
при нас,
в дълбините
пътят до нея
мираж е,
няма да бъде открит.
Август,2018г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
