Тъга 4
614
0
0
Срещу тая болка няма броня,
скръб сърце владее.
Не знам как да я прогоня,
как душа да спре да крее.
На луната приятното лице
гледах аз в нощта,
но напразно протягам ръце
към най-красивата в света.
Самотно цвете в тази зима
мръзне, вехне в студената киша,
че нежността, уви, е най-ранима,
че без теб душа едва диша.
Ще дойдеш ли за миг поне -
изповед да чуеш някой ден.
Напразно искам туй - о, не! -
от мъката по теб да съм спасен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
