Тъга 4
610
0
0
Срещу тая болка няма броня,
скръб сърце владее.
Не знам как да я прогоня,
как душа да спре да крее.
На луната приятното лице
гледах аз в нощта,
но напразно протягам ръце
към най-красивата в света.
Самотно цвете в тази зима
мръзне, вехне в студената киша,
че нежността, уви, е най-ранима,
че без теб душа едва диша.
Ще дойдеш ли за миг поне -
изповед да чуеш някой ден.
Напразно искам туй - о, не! -
от мъката по теб да съм спасен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
