18 янв. 2007 г., 18:16

Тъга

1.2K 0 4
Вените си ще срежа
с твоята кръв да текат...
Аз болка няма да усетя..Остави ме да умра...
Понякога със думи нараняваш..
Мразя те и пак теб обичам..
Мразя да ревнуваш и да мислиш:Има друг!
Във всеки скандал да си правим напук!
Обичаш,виновна да се чувствам..
Да си просиш милите думи от мен..
Обичаш да чувстваш че само теб обичам..
Нали съм само приятелката твоя
добрата и малка сестричка..
Не те ли боли,когато прегръщаш..?
Не те ли болят думите:Сбогом!?
Вените си ще срежа,с кръвта да повикам смъртта,
да влезе тихо живота ми да вземе.
Без теб не е живот,то няма смисъл.
Душата ще накрам да изчезне..
да не чувтствам:болка, страх, тъга, обида..
И всичко:За да те има!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...