Jan 18, 2007, 6:16 PM

Тъга

  Poetry
1.2K 0 4
Вените си ще срежа
с твоята кръв да текат...
Аз болка няма да усетя..Остави ме да умра...
Понякога със думи нараняваш..
Мразя те и пак теб обичам..
Мразя да ревнуваш и да мислиш:Има друг!
Във всеки скандал да си правим напук!
Обичаш,виновна да се чувствам..
Да си просиш милите думи от мен..
Обичаш да чувстваш че само теб обичам..
Нали съм само приятелката твоя
добрата и малка сестричка..
Не те ли боли,когато прегръщаш..?
Не те ли болят думите:Сбогом!?
Вените си ще срежа,с кръвта да повикам смъртта,
да влезе тихо живота ми да вземе.
Без теб не е живот,то няма смисъл.
Душата ще накрам да изчезне..
да не чувтствам:болка, страх, тъга, обида..
И всичко:За да те има!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...