Тъга
Тъгата ми се сви във шепа пепел,
догаряща в огнище-самота.
Дълбае във душата ми със свредел,
напразно се сбогува с любовта.
Във вечността останах да се взирам,
без трепет, без копнеж и без печал.
Не мога да не спра да подозирам,
че съм това, което си ми дал.
© Петя Дичева Все права защищены