7.01.2016 г., 18:28 ч.

Тъга (на баща ми) 

  Поезия » Друга
854 1 0

Тъга

Тъгата ми се сви във шепа пепел,

догаряща в огнище-самота.

Дълбае във душата ми със свредел,

напразно се сбогува с любовта.

 

Във вечността останах да се взирам,

без трепет, без копнеж и без печал.

Не мога да не спра да подозирам,

че съм това, което си ми дал.

© Петя Дичева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??