Jan 7, 2016, 6:28 PM

Тъга (на баща ми) 

  Poetry » Other
831 1 0

Тъга

Тъгата ми се сви във шепа пепел,

догаряща в огнище-самота.

Дълбае във душата ми със свредел,

напразно се сбогува с любовта.

 

Във вечността останах да се взирам,

без трепет, без копнеж и без печал.

Не мога да не спра да подозирам,

че съм това, което си ми дал.

© Петя Дичева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??