Тъга с мерна единица спомен

Едно момиче с рокля буреносно синя

от коприна

слиза фина

като балерина

с хубост на богиня

от небесно звездна лимузина.

Подадох ù ръка. Ретроспекция!

Животът ми премина

като лавина

от спомени – 

светлинна прожекция

на кино машина.

Филм. Картина.

Спомени, спомени…

Стрелки на

часовник въртят се назад

миг подир миг

като сърни през зима

от вълци подгонени.

Две дървета с клони преплетени -

на тях изгряват 

безброй 

белоцветни,

в покой, 

млади, 

мимолетни, 

извън сюжетни 

цветове в потоп от топъл пролетен порой!

Три тома 

усмивки на хора

прочетени.

Четири чувства усетени.

Пет години,

а останаха истории нечути.

В море от нощни звездопади,

заливащо пламтящите ливади

летни,

загинаха годините непълнолетни

в дрехите на техните сестри

не с две, не с три

минути

по-млади,

а два пъти поне.

Времето лети!

Шест сърца от ластик

със силата на бик

изтласкваха кръвта,

както се изтласква надеждата към изхода на лабиринт,

а в тях - виелица

от огън и от дим.

Седем пъти слънцето във седмица

на земята пада изморено,

изгасва и възкръсва сутринта

във пламъци от пепелта

като жар-птица

и с него нашите лица

изтощени.

Нов живот!

Осем ноти - весели, 

крилати,

крият се в душата.

Песен -

звук от чаши

със шампанско на:

девет непознати

допреди.

Сега не познати

просто те дори,

а приятели сърцати

и добри

с цели осъзнати,

мъки непризнати

и взривяващи гранати

с вдъхновяващи искри

във война от радост,

жал и сбъднати мечти!

Боли, боли,

че:

десет пътища отделни ще поемем!

Нека

единайсет спомени поне

във дневника на своето съзнание заснемем!

Дванайсет листа от дървото на живота

се откъснаха.

Стрелките на часовника прекъснаха

да се въртят назад.

Реалност! Викове. Умът ми се съвзема.

Надявам се тук някой ден отново да се срещнем с вас!

Със мъка във сърце и денем,

и в нощта, пожелавам ви:

"На добър час!"