1 февр. 2013 г., 23:06

Тъгата

897 0 1

Каква е мъжката тъга?

Кой днеска ще ми каже?

Дали е бистра мъжката сълза,

ще има ли кой да разкаже?

Трудно плачат мъжките очи,

сълзите свои те прикриват,

тъй както ярки слънчеви лъчи

от черни облаци се скриват.

И ето, че разбрах защо

мъжете започват да говорят,

а искат само те едно,

тъгата своя да затворят.

Чудни приказки разказват

за вълшебници и самодиви,

а се страхуват да показват,

че и те са хора, че и те са живи.

Сърцето мъжко е ранено,

но няма никога да просълзи,

то може да е вече изтощено,

но до край ще продължи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пипни го още малко и ще стане чудесно стихотворение!Мъжките сълзи са най-истински!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....