1 feb 2013, 23:06

Тъгата

  Poesía » Otra
905 0 1

Каква е мъжката тъга?

Кой днеска ще ми каже?

Дали е бистра мъжката сълза,

ще има ли кой да разкаже?

Трудно плачат мъжките очи,

сълзите свои те прикриват,

тъй както ярки слънчеви лъчи

от черни облаци се скриват.

И ето, че разбрах защо

мъжете започват да говорят,

а искат само те едно,

тъгата своя да затворят.

Чудни приказки разказват

за вълшебници и самодиви,

а се страхуват да показват,

че и те са хора, че и те са живи.

Сърцето мъжко е ранено,

но няма никога да просълзи,

то може да е вече изтощено,

но до край ще продължи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пипни го още малко и ще стане чудесно стихотворение!Мъжките сълзи са най-истински!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...