13 мар. 2008 г., 19:51

Тъгата на поет в метафори, бяло и цвят  

  Поэзия
691 0 3

Тъгата на поет е бяла от очакване

и от въздишки на цъфнала магнолия

във двор на църква до чешма

и аромат на вятър,

понесъл между гнезда в скали орли.

Тъгата на поет е цвят на вода,

родила бързеи, целували в камъните мрамора,

под величава гръд на мост,

превеждал в миналото римляни.

Тъгата на поет е вечер

под бледожълтото петно луна

през тюлената мекота мъгла,

пристъпвала до твоя сянка.

Тъгата на поет е моя длан,

допряла устните на твое очертание,

оттатък, в недосънуваната нощ

и неизречените думи вдъхновение...

© Калина Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??