Тъгата на поет в метафори, бяло и цвят
Тъгата на поет е бяла от очакване
и от въздишки на цъфнала магнолия
във двор на църква до чешма
и аромат на вятър,
понесъл между гнезда в скали орли.
Тъгата на поет е цвят на вода,
родила бързеи, целували в камъните мрамора,
под величава гръд на мост,
превеждал в миналото римляни.
Тъгата на поет е вечер
под бледожълтото петно луна
през тюлената мекота мъгла,
пристъпвала до твоя сянка.
Тъгата на поет е моя длан,
допряла устните на твое очертание,
оттатък, в недосънуваната нощ
и неизречените думи вдъхновение...
© Калина Костова All rights reserved.
