15 дек. 2014 г., 11:44

Тъй исках

1.1K 0 2

Тъй исках да те хвана за ръка

и под дъжда да хукнем със усмивка...

Но в мрака твойте стъпки все затихват,

а тъй боли... Не ще го отрека!

 

Тъй исках тайно да те уловя

във мрежата на топлия си поглед,

но зимата в душата ми похлопа

и снежна преспа вятърът навя...

 

Тъй исках... още искам да съм с теб,

насън, наяве - вечно да те виждам...

В съня ми само спомени прииждат,

а денем този свят е тъй нелеп!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че прочетохте!
  • Много силен стих и докосващ!Поразяващ финал!Поздрави за откровението и нека има още такива стихове,защото пишете завладяващо!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...