Тъй както умолява песента
Нагарчат дните. Устните пропукват.
Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.
Преди да се отрони трябва да се върнеш.
Назад, назад, тъй както умолява песента.
Но ти не си Калина и не си мома, уви.
Не можеш във какво да е да се превръщаш.
И с плуването виждам справяш се едва-едва,
защото по течението не обичаш да се пущаш.
Летиш, ала предимно нощем. Не, нямаш си
метла, а денем криеш в светлото крилете.
Опазваш ги от болестта, която като чума
измъчва и мори вълшебството на цветовете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
