Тъй както умолява песента
Нагарчат дните. Устните пропукват.
Изпръхва влагата. Търкулва се мигът.
Преди да се отрони трябва да се върнеш.
Назад, назад, тъй както умолява песента.
Но ти не си Калина и не си мома, уви.
Не можеш във какво да е да се превръщаш.
И с плуването виждам справяш се едва-едва,
защото по течението не обичаш да се пущаш.
Летиш, ала предимно нощем. Не, нямаш си
метла, а денем криеш в светлото крилете.
Опазваш ги от болестта, която като чума
измъчва и мори вълшебството на цветовете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
